Маршрут „Въртопите”

Тук, подобно на врачани, хората наричат понорите въртопи. Концентрация на понори на единица площ тук тя е най-голяма в цялата страна. Понор или губилище в геологията е карстово образувание – проходен въртоп. Представлява вертикална или почти вертикална шахта или комин, която излиза на земната повърхност и в нея обикновено биват поглъщани (понират) постоянно течащи (реки, потоци) или временно събиращи се (при интензивни валежи) надземни води. Над селото има два много големи понора, в които извират и се вливат по няколко реки, всичките временни – при снеготопене и при дъждове. Понеже в понорите е завет, в тях има най-много цветя. Първите са минзухарите, а след това идват тези, които са конкурентни на тревата, за да не ги задуши. До първата слана понорите са като цветна градина, независимо от сушата – там има и сухоустойчиви луковични цветя. За да се достигнат тези два понора се тръгва по
маркировката за х. Бялата вода над с. Заножене, квартал на Вършец. Минава се покрай един оброк с много голям кръст и по маркировката се достига първия понор. Той е с три реки, като едната от тях не пресъхва, а другите имат вода поне до месец август. Вторият голям понор е малко по-високо, разположен е перпендикулярно на посоката към х. Бялата вода. Към него има разрушена зимна маркировка, която води към х. Пробойница. Този понор е доста по-голям и реките в него са по-големи, но пък всичките пресъхват. Тук красотата е различна, защото той не е заобиколен с гори, както долния, а с голи понорови /издупчени/ върхове. Вторият понор изглежда най-алпийски. Но зад него в посока към с. Губислав има още един, трети, по-голям от него. Той е нещо средно между първите два понора, защото има и гори и алпийски участъци. Но пък няма реки, а само извори. Този понор вече не принадлежи към с. Дружево, а към с. Губислав. Хубаво е разходката да се направи до най-долната му част, където той е най-красив и интересен. Не е желателно да се слиза за цветя или да се снима вътре в понорите, защото някой от тях може и да се пропука. Където свършва понорът има обилен карстов извор и мястото е разкошно за почивка. Ходейки из такива местности може да се ориентирате къде има водоизточник. Комарите са в някоя гънка на завет в понора, а там непременно има и една бяла скала с отвор, от който извира вода. Във варовитите планини водата не тече на реки, а тук и там има извор, от който извира вода тя тече известно време и влиза в друга дупка. Обратният път към с. Дружево може да се извърши по шосето, направено за нуждите на животновъдите по време на текезесирането тук. Преодолява се превал, който е около 1300 м. висок и разделя двете села. Но разстоянието между тях не е малко. Така маршрутът става кръгов. От втория понор пътека се спуска към х. Пробойница.